Когато помислите за Алберт Айнщайн, вероятно си представяте неговата дива коса и иконичния му образ като един от най-великите учени в историята. Но какъв беше той, когато не размишляваше за мистериите на вселената? Тази статия хвърля по-близък поглед на личния живот на Айнщайн, обсъждайки семейството му, хобитата и странностите, които го направиха толкова интригуваща личност. Така че се пригответе за забавно и проникновено пътуване в частния живот на този гений!
Семейство и ранни години
Той е роден в Улм на 14 март 1879 година от Херман и Полин Айнщайн. Няколко седмици след раждането те се преместили в Мюнхен, където баща му и чичо му основали компания за електрическо оборудване, наречена Elektrotechnische Fabrik J. Einstein & Cie. Той имал сестра на име Майя, с която останал близък през целия си живот.
Айнщайн се борил с ранните си училищни години под строгата пруска образователна система, но блестял в математиката и физиката. Той не говорил до четиригодишна възраст, което притеснявало родителите му, защото мислели, че може да има нещо нередно с него интелектуално по-късно, въпреки че това се оказало абсолютно невярно; просто на малкия Алби му отнело малко повече време да състави изречения – полезна черта за някого, който планира да стане толкова абстрактен мислител.
Любов и взаимоотношения
Любовният живот на Алберт Айнщайн може да се състезава с всяка сапунена опера, що се отнася до сложността – или научни теории за тази работа! Той се жени два пъти, освен многобройните си други връзки.
Милева Марич
Милева Марич среща Алберт, докато и двамата са студенти в Швейцарския федерален политехнически институт в Цюрих (по-рано известен като Eidgenössische Technische Hochschule ETZ). Тя самата се оказала доста талантлива в физиката, така че общият интерес ги свързал романтично; много по-късно те официално сключили брак през 1903 година – година след като Лизел се появила на света, последвана от Ханс Алберт и Едуард, въпреки че първородният починал преди да навърши една година, или поради болест, или защото бил даден за осиновяване, според различни сведения. Въпреки това, с времето, нарастващата му обществена слава, съчетана с предизвикателствата в психичното здраве на съпругата му, постепенно натегнала брака им, докато той накрая не се разпаднал през 1919 година, когато той се съгласил да плати бъдещите си печалби от Нобелова награда за нейна издръжка, която тя в крайна сметка получила след наградата му през 1921 година.
Елза Айнщайн
След развода с Милева, Алберт се оженил за своята втора братовчедка Елза Льовентал (родена Айнщайн). Двамата се познавали от детството и когато се свързали отново по-късно в живота си, в труден период за него лично; това осигурило необходимата стабилност и емоционална подкрепа от някой, който знаел какво е да бъдеш част от вътрешния кръг на Алберт, тъй като такива неща не се случват всеки ден около хора като тях – но въпреки че между тях не се родили биологични деца, те все пак се отнасяли към Илзе Маргот Льовентал (дъщерите на Елза от предишния й съпруг) точно както биха се отнасяли към собствените си деца, ако имаше такива от тези конкретни родители…
Хобита и интереси
Но да бъдем честни: Айнщайн беше повече от просто физически гений! Ето няколко примера за различните му занимания:
Музика
Алберт беше изключително надарен цигулар, който изпитваше голямо удоволствие от свиренето на музика през целия си живот, дори веднъж каза, че е станал физик, защото не е станал музикант вместо това. Той започнал да учи как да свири на този инструмент, когато бил още много малък и никога не спирал, защото намирал утеха и вдъхновение в звуците, произведени от него, особено се наслаждавал на композиции, създадени от Моцарт и Бах, наред с други.
Платноходки
Айнщайн обичал да се занимава с плаване и прекарвал много време на водата, за да се отпусне. Въпреки обичта си към ветроходството, било широко известно, че е ужасен в него, тъй като винаги се губел или имал нужда от спасяване. Тумлер, неговата лодка, му предоставяла много ценни моменти сам с мислите си.
Необичайни навици и лични качества
Сред приятелите и колегите си, Айнщайн имал репутация на ексцентричен човек с отличен хумор. Ето няколко истории, които илюстрират тази страна на неговата личност:
Без чорапи
Невъзможно е да се спомене Айнщайн, без да се говори за това колко много мразел да носи чорапи; понякога дори официалните събития не можели да го накарат да промени мнението си, въпреки че ги смятал за ненужни и досадни, предпочитайки простотата в облеклото.
Разрошена коса
Той оставял косата си да расте дива, което станало иконична част от начина, по който хората го възприемали, но това не било просто защото искал да изглежда различно от другите – то отразявало безразличие към личния вид, комбинирано с акцент върху интелектуалните стремежи вместо това.
Игрив характер
Освен че бил сериозен в научната работа, Айнщайн обичал да се шегува: имало много смешни снимки, на които той правел гримаси или правел други глупави неща, като например да показва език (най-известната сред тях).
По-късни години и наследство
С времето, след 1933 година, когато нацистите дойдоха на власт в Германия, принуждавайки Алберт Айнщайн да се премести в Съединените щати, където се настани в Института за високи изследвания, разположен в Принстън, Ню Джърси - град, който все още приютява същата институция до днешна дата - много повече беше постигнато както научно, така и политически чрез социално участие, докато беше жив до смъртта си през 1955 година. Според докладите, след това той никога не е споменавал нищо, свързано с защита на правата на човека или усилия за поддържане на мира между народите по света, освен каузата на ционизма, която той силно защитаваше от момента, в който се установи в Америка след бягството си от преследване, предизвикано от възхода на властите, водени от Адолф Хитлер, принуждаващи интелектуалците да напуснат родината си поради страх за безопасността на живота, изразен към евреите, живеещи под нацистки режим.
Приноси, направени от покойния професор Алберт Айнщайн към напредъка на знанието, са били забелязани далеч извън рамките на академичните среди. Неговото чувство за хумор, хуманитаризъм и уникална личност бяха достатъчни, за да оставят вечен отпечатък в умовете ни завинаги, превръщайки го в жива легенда, която никога няма да бъде забравена в коридорите на историята, изпълнени с велики мъже, които промениха света към по-добро през времето, докато все още дишаха сред нас, подобно на другите гении преди него, чиято любопитност е най-висшето желание да намерят отговори на най-сложните въпроси за природата, около която съществуваме в тази вселена, където живеят всяко същество или нещо, известно досега, наблюдавано поне или въображаемо до възможната степен, която все още не е открита, очаквайки разкритие в някакъв момент в бъдещето, което може да дойде по-скоро или по-късно, но до тогава нека продължим да търсим по-дълбоко в себе си, докато не остане нищо скрито от погледа, освен самата истина, която лежи погребана някъде под слоеве невежество, обвити в илюзии, родени от човешката слабост, наречена интелигентност, която винаги търси повече разбиране за всичко, включително и за самата себе си, като отражение на съществуването.
Човешкото лице зад блестящия ум
Алберт Айнщайн е почитан за своите научни открития, но също така е важно да се отбележи, че той беше многостранна личност с дълбока оценка за музиката, странно чувство за хумор и ангажимент за справедливост. Като се вгледаме в човешката страна на тази изключителна фигура, можем да започнем да разбираме човека под теориите, както и да оценим колко голямо влияние са имали както научно, така и социално през историята, прокарвайки пътя напред за развитието на науката в обществото като цяло.
Така че, когато следващия път тези революционни идеи ви удрят, не забравяйте, че зад тях стои човек, който обичаше да се занимава с неща, да пътува без обувки, да се разхожда тук-там навсякъде. Животът на Айнщайн служи като напомняне, че дори най-великите мислители са движени от собствените си странности и страсти, като по този начин се свързват с другите още по-дълбоко.