Котките, от своя страна, имат много добро зрение при изключително ниски нива на светлина. Една от причините за това е, че те могат да виждат по-добре от повечето бозайници през нощта.
Tapetum Lucidum
Котките имат специален слой тъкан, наречен tapetum lucidum, разположен зад ретината им. Светлината се отразява от този слой обратно през ретината, като по този начин увеличава количеството светлина, достигнала до фоточувствителните клетки. Затова, когато котка е осветена, очите й обикновено светят в тъмното.
Огромен брой пръчковидни клетки
Окото на котката има висок процент пръчковидни клетки в ретината си, които са изключително чувствителни на светлина, за да подпомогнат зрението при слаба светлина. За разлика от конусовидните клетки (отговорни за цветното и детайлно зрение), пръчковидните клетки са по-отзивчиви на светлина.
Големи зеници
Зеницата на котката може да се разширява почти до формата на кръг, позволявайки й да пропуска колкото се може повече светлина.
По-добро периферно зрение
Котките могат да виждат повече в периферията си, за разлика от хората, които се фокусират само върху един обект в даден момент. Тази способност им помага да проследяват плячка или да откриват опасност в тъмното.
По-слабо възприятие на цветовете
Въпреки че очите на котките са по-добре адаптирани да виждат правилно при слаба светлина, те не виждат цветовете толкова ясно, колкото хората, особено когато е тъмно. Възприятието на цветовете при котките не е ярко; те виждат най-добре синьо и жълто.
Така, с тези анатомични и физиологични адаптации, котките могат да виждат по-добре през нощта в сравнение с дневната светлина. Тези характеристики ги правят идеални за ловуване през тъмните часове, точно като техните предци, които са били предимно нощни животни.